Трети март не е обикновена дата. Той има собствен глас. Той е дата за памет.
Свободата не идва с фанфари. Тя идва с кал по обувките, с дим в очите и със страх, който някой е преглътнал вместо нас. В Плевен героизмът не е легенда – той е измерим. Месеци на обсади. Хиляди съдби. И хора, които не са знаели дали ще видят утрото, но са останали на позицията си.
Руските и румънските войници, всеотдайното българско население, лекарите в полевите болници – всички онези, за които дългът е бил по-голям от живота. За тези дни напомня Панорама „Плевенска епопея 1877“. Разказва миналото в картини. Но някога това не е било изкуство. Било е избор. Избор да бъдем не само народ, а държава. Трети март не ни задължава да говорим гръмко. Задължава ни да бъдем достойни. Не можем да съдим миналото. То има своите интереси, сметки и грешки. Те не са анонимни. Зад тях стоят империи, личности и събития. Трудно е да съдим, но можем да ценим свободата, а уважението към нея понякога е с цената на цвете. Свободата не се пази само с думи. Пази се с характер. Качество, което се стремим да възпитаваме и в нашите ученици!
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
