През 30-те – 70-те години на ­XIX век в българските земи се извършват качествени промени, които обуславят бурното развитие на възрожденските процеси. Появата и развитието на светските училища, които изместват килийния тип училища, са наложени от нуждите на живота. На представителите на зародилата се българска буржоазия били потребни знания, които да използват в стопанската си дейност. Да отговори на тази потребност е призвано светското училище.

Първите стъпки към светското образование в Плевен датират от 1824 година. В 1825 година учител е вече светско лице – Николай Московеца. Нуждата от светско образование и постоянно увеличаващият се брой ученици налагат осигуряването на подходяща училищна сграда. По решение на плевенската община през 1831 година е закупена къща с дворно място, бивша собственост на Гачо Бояджията. Новоизграденото училище се намира в близост до църквата “ Св. Николай”/ Днес сградата на градската библиотека/. В него продължава да учителства до 1834 год. Н. Московеца с помощник даскал Войчо. Кратка, но ясна представа за характера и нивото на училището по това време ни дава писаното от големия възрожденски просветител и културен деец Неофит Бозвели. Във връзка със събирането на материали за своята отечествена география той посещава в 1834 год. Плевен и отбелязва, че в града има “Славенобългарско, добропорядъчно училище”. Отличителна черта в съдържанието на учебната му програма е изучаването на аритметика.

Създаденото през 1835 год. Габровско взаимно училище става пример за променено отношение към образованието, новатор в учебната организация и в методиката на преподаване. Оценявайки необходимостта от издигане живота на учебното дело в града, плевенчани вземат решение на празника “ Възнесение” през 1841 год. да се построи ново училище. Средствата са събрани главно от дарения. Сградата се издига на мястото на Гачовата къща/ Днес сградата на градската библиотека/ и в 1842 год. е готова, а в 1843 г. е напълно обзаведена с необходимите принадлежност,и в т.ч. взаимоучителни таблици. При обучението се използвани и някои от издадените по това време учебници.

Съществено нов етап бележи развитието на учебното дело в Плевен по време на учителстването в града на Емануил Васкидович, един от най-изявените учители и културно- просветни дейци за времето си. Като втора училищна степен над началното взаимно училище през 1849. Е. Васкидович открива класно училище в града. През 1854 г. той напуска Плевен. По- известни негови последователи са: Димо Грънчаров, Христо Пулеков, Стефан Горски, Михаил Влацикин, Петър Оджаков.

Главното класно училище се помещава в килиите при църквата “ Св. Николай”, а в голямата сграда се помества началното/ взаимното / училище.

Нова страница в историята на развитието на учебното дело в Плевен се отваря по времето на заслужилия възрожденски учител Нестор Марков. По негово настояване се взема решение, събират се средства и се пристроява ново крило на Светиниколаевското училище – 1868 г. В резултат на обновяването на училищата, осигуряването им с достатъчен брой добре подготвени учители и реорганизацията в учебния процес образованието в Плевен е на достойно национално ниво до Освобождението – 1878 г.

През 1884 г. по решение на плевенския градски съд се полагат основите на нова сграда за мъжката гимназия/ Днес сградата на Център за работа с деца/ , но плановете претърпяват промени и сградата е завършена през 1889 г. за Лозаровинарското училище. В едното ѝ крило се настанява мъжкото училище, а старата му сграда – Светиниколаевското – разрушена. На нейно място е построена нова сграда – за девическото класно училище. През 1909 г. и се надстроява втори етаж/ Днес тази сградата не съществува. Сега там се намира новата сграда на градската библиотека/.

Съжителството на двете училища – мъжкото и лозаровинарското, се оказва не много удобно и по решение на градския съвет 1894 г. започва строежа на сграда за отделно мъжко училище, което е наречено” Княгиня Мария Луиза”/ Днес сградата на Основно училище ”Цветан Спасов”/. В завършената част е настанено мъжкото училище с начален и прогимназиален курс.

През 1910 г. по решение на МНП в цялата страна гимназиите ги разделят на отделно обособени прогимназиални и гимназиални училища. Създават се т. нар.  "Смесени народни прогимназии”, в които учат момичета и момчета заедно. Тази реорганизация в учебното дело поставя въпроса за нови учебни сгради. През 1914 г. богатият плевенски гражданин Димитър Константинов построява сграда в близост до “ Княгина Мария Луиза”/ днес Професионална гимназия по облекло и текстил "Христо Бояджиев"/. Това е Първа прогимназия ”Димитър Константинов” /днес Основно училище ”Лазар Станев”/.

В началото на 1921 – 1922 учебна година Девическата гимназия се премества в “Княгиня Мария Луиза”, а в нейната сграда – в Светиниколаевското училище настаняват прогимназиалните ученици от “ Мария Луиза”. Мъжката гимназия отива в едно от крилата на казармата. Събраните прогимназиални ученици били много и ги разделят на две прогимназии: Втора гимназия с директор Петър Петрушев и Трета с директор Янко Димитров. Прогимназия ”Димитър Константинов” става Първа с директор- Иван Георгиев. По- късно, към 1930 г., Втора и Трета прогимназии се сливат в една – Втора смесена народна прогимназия с директор Петър Петрушев.

От изложеното до тук се вижда, че Втора прогимназия започва своето съществуване от 1921- 1922 учебна година в сградата на Светиниколаевското училище, като Втора смесена народна прогимназия ”Свети Николай”. В тази сграда прогимназията остава до 1951- 1952 учебна година, след което е преместена в сградата на Първа прогимназия ”Димитър Константинов” /Днес сградата на ПГ по облекло и текстил/. Първа прогимназия заедно с Института за учители се настанява в новата сграда на Текийски баир/ днес училище “Лазар Станев” и ВУЗ/. В тази сграда Втора прогимназия остава до 1975 г. Почти през целия този период и след това тя съжителства с Вечерната гимназия. През 1954 г. се прави поредна реорганизация на учебното дело, в резултат на което от 1954 г. до 1957 г. “Цветан Спасов” не съществува, като самостоятелно училище, а е част от “ Второ единно училище ”Анастасия Димитрова”- гр.Плевен, с директор Веса Старирадева. През 1957-58 учебна година Втора прогимназия е възстановена като Основно училище ”Цветан Спасов”. Години наред поради недостиг на класни стаи учебните занятия се водят в двете сгради на “Д. Константинов” и “Княгиня М.Луиза”. От началото на 1975 – 1976 уч.г. Прогимназия ”Цветан Спасов” се пренася окончателно в днешната си сграда. Макар и голяма на външен вид, сградата още в началото се оказва недостатъчна. Обучението е двусменно. Продължава съжителството с Вечерна гимназия. Директори на Втора прогимназия” Цветан Спасов” са Петър Петрушев, Атанас Николов, Стефан Драгнев, Соня Петкова. Броят на учениците в прогимназията е 500- 700 ученика през различните учебни години.

След кратко текучество през август 1994 г.с конкурс е назначена за директор на Прогимназия ”Цветан Спасов” – Татяна Ценкуловска – специалност българска филология.

От 2007 година, след проведен конкурс, директор на Основно училище ” Цветан Спасов” става Лилия Маринова – специалност физика и математика.

От август 2020 година, след проведен конкурс, за директор е назначен Филип Филипов - специалност история.