СЪВМЕСТЕН УРОК -Тайната на тайните писма на Апостола – история и наука, проведен в 6.б клас под ръководството на г-жа Велева - учител по История и цивилизация, и г-жа Мустакова – учител по Човекът и природата
В навечерието на 18 февруари, отбелязал в националния ни календар последния ден на Апостола Левски, учениците от 6.б клас проведоха интересен урок по родолюбие, който ги поведе по калдъръмените улички на някогашен Плевен.
Годината е 1869. По тях върви забързан човек. Очите му са едновременно сини и огнени. Не носи корона, не води войска, не размахва сабя. Но носи със себе си нещо много по-страшно – идея. 11 плевенчани с вяра я прегръщат и дават кураж на Апостола, че тя може да се превърне в реалност. Така е създаден първият революционен комитет в България. Частта от урока, свързана с историята, имаше за цел да потопи учениците в атмосферата на Възраждането, да се почувстват като участници в комитетската мрежа и да проследят нейното значение за българското освобождение. Осъзнаха, че освен смелост и идеали революцията изисква и изключителна предпазливост, находчивост и доверие. Акцентът бе поставен върху необходимостта от дискретност и сигурност при предаване на информация – неща, малко разказани в учебниците, но така важни при търсене на пътища за свобода в реалностите на Османската империя. Учениците имаха за задача да разгадаят тайната на тайната кореспонденция на Левски. За целта урокът премина почти изцяло на практическа вълна – от история към наука. Бяха проиграни различни методи, които поставиха децата в динамиката от съчетаване на знание с преживяване и логика с емоция, неща така необходими при разчитане на откъси от писма, свързани с Плевенския революционен комитет и кодове от личното тефтерче на Апостола. Участниците в урока трябваше да се справят със задачи за кодиране с цифри в писмен текст и размяна на букви и думи с условни знаци. Най-вълнуващ момент обаче беше експериментът със „симпатичното мастило“. Шестокласниците написаха свои тайни послания с разтвор от лимонена киселина. На пръв поглед белият лист остана празен. Но след внимателно нагряване буквите започнаха да се появяват „като по чудо“. Децата обаче бързо разгадаха ситуацията, показвайки знания за протичането на окислителните процеси, които бяха натрупали в часовете по „Човекът и природата“. Стана ясно, че това е физико-химическо явление, а не магия. Невидимият текст се проявява в карамеленокафяво, защото киселината се нагрява по- бързо от сухата хартия. Така чрез многото практически дейности в бинарния урок учениците разбраха как науката се превръща в съюзник на свободата във времена, когато всяка дума е можела да струва човешки живот. А това им напомни, че ако днес защитаваме информацията си чрез криптиране, пароли и дигитална сигурност, то някога най-важните думи са се пишели невидимо, но са останали завинаги в паметта ни, защото времената се променят, но винаги „времето е в нас и ние сме в него“!
